Защо йога не е спорт?

Напоследък все повече се шуми около един определен вид занимание – йога.
Много от нас си задават въпроса какво точно е йога. Защо все повече хора се увличат по нея? Дали не е просто един нов вид мода?

Според източните философии човешката личност се състои от тяло, ум и душа. За да е здрав и пълноценен индивидът в земния си живот, той трябва да постигне баланс на тези три компонента. Те трябва взаимно да се подхранват и подпомагат.

Днешният живот е изключително динамичен, подлагащ ни на непрестанен стрес. А стресът е най-големият ни враг – изтощава ни, прави ни непълноценни в ежедневието.
Все повече хора започват да търсят начини за справяне със стреса.

Впечатляващо е, че един от спасителните пристани се явява заниманието с някакъв спорт, а напоследък все повече хора се обръщат и към една древна, но доказала неоспоримите си ползи и предимства и днес практика – йога. Някои хора приемат йогата за вид спорт, но се оказва, че тя е нещо повече от спорт.

Защо съвременният човек търси спасение в древни практики и защо йога излиза от рамките на спортните дисциплини? Ето какво открихме.

Йога е най-древна наука за живота, възникнала в Индия преди повече от 5 хилядолетия. Тя е ценно съкровище, с което може да се сдобие всеки. Всеки може да практикува, независимо от възрастта, здравословното си състояние и религиозните възгледи и всеки може да извлече положителна полза от разумни и системни занимания с йога. С който и да е вид спорт, обаче, не всеки може да се занимава – било то поради възрастови ограничения, заболяване или някакво друго изискване, наложено от вида спорт.

Спортът по своята същност е съвкупност от физически упражнения и дейности. И спорта, и йогата тръгват от тялото. Но с йога постепенно се преодолява физическото тяло и тогава можем да открием истинските, безгранични заложби скрит в нас. Съвременната йога е пригодена за съвременния човек – упражненията и начинът им на изпълнение са лесни и съобразени с режима ни на живот – с това, че ходим на работа, имаме семейства, живеем в градска среда, свободното ни време е ограничено и като цяло водим заседнал начин на живот.

Докато целта на спорта изцяло е насочена към физиката, към заякване на тялото и увеличаване на неговата мускулна маса и сила, то целта на йога е постигане на едно хармонично и балансирано цяло от тяло, ум и душа.
При спорта основно се натоварват мускулите. Повишава се издръжливостта им и силата, докато при заниманията с йога няма натоварване. Всичко е плавно и съобразено с моментните ни възможности.
В йогата, за разлика от спорта, няма състезателни елементи. Няма точно установени нормативи за покриване. Йога е ЗА индивидуалното развитие и постепенното напредване.

Ясно е, че йога е много повече от физически упражнения. Но защо?

На физическо ниво изпълнението на позите (нар. асани) и дихателните техники (нар. прамаяма) пречистват тялото, възстановяват енергията и ни правят по-гъвкави и по-силни. Асаните осигуряват гладкото движение на мускулите и ставите, тонизират всички вътрешни органи и подобряват оросяването им без да предизвикват умора. С тяхна помощ може да се овладява дори физическата болка, а с пранаяма – душевната.
На умствено ниво йога балансира емоциите ни, прави ни позитивни, отворени към света и хората около нас. Постепенно старите модели на мислене се заменят с позитивност и гъвкавост. Йога разширява съзнанието ни. Отговаря на въпросите ни за нас самите и Вселената.
На енергийно ниво – повишава честотата на вибрацията ни, събужда спящата енергия в нас, освобождава пътищата и в тялото, които по една или друга причина са били блокирани.

И така, за заниманията с йога както виждаме не се изискват специални уреди и пособия, точно определено място, точно определен екип, както при доста видове спорт.
Трябва ни просто малко място, удобно облекло, малко любопитство и доза желание за по-здравословен живот, изпълнен с щастие и енергичност до дълбока старост.

Разбира се, препоръчително е да се срещнете и поне началните ви стъпки в йога практиките да са споделени с квалифициран и достатъчно компетентен инструктор по йога.

автор: Нина Кошутанска